Прощавай, че харесвам само него,
дори на външност не е Аполон.
Ала във вярност му се врекох.
Улавя всеки тъжен полутон.
Прощавай, но не искам да излъжа!
Не е светец, но свестен е поне!
Не мисля, че със нещо ми е длъжен!
Но... знаеш ли? Понесъл ме е на ръце!
Прощавай, но самата истина узна!
И той не е безгрешен като всеки!
Но моето сърце го разпозна
като любящ и затова обичам го
навеки!
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados