10 jun 2012, 12:00

Любовно скривалище 

  Poesía » De amor
775 0 8

 

Добро утро, моя любов! Днес къде да те скрия?

Слънцето юнско не жали, огрява и мислите даже.

Вълните пък морски се мятат във бясна кушия,

газят нозете ми, до нощта ще е смазан и плажа.

Онзи плаж, на който те криех в рисунка на пясъка,

за да мога от спомен след прилива пак да те вая,

а морето крадеше те мигом със своята синя каляска

и те носеше отвъд лунния лъч, към безкрая...

 

Днес къде да те скрия, любов, подскажи ми идея!

В бебешки плач, във мрежа, пълна с продукти,

в претъпкан тролей или в мазутена стъпка по кея,

в сирена, във вестник, в джоба на жежкото утро?

Във вик непреглътнат, отнесен безшумно от вятъра,

в неволната ревност, по гърба ми коси разпиляла,

или пък не, между два удара на сърцето, когато

ме искаш до лудост и с дъх зимата в мене стопяваш?

 

Добро утро, любов? Кое място даже за мене е тайна?

Адът, Раят, Бòжата Промисъл или птичият полет?

Всичко е много измамно, всичко лъжа е нетрайна...

Ще те скрия във истина – в моя жълт, чакащ поглед.

 

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??