19 dic 2010, 10:41

Любовно утро 

  Poesía
1343 0 3

Утрото събужда се в мъгла,
полазва улица невзрачна,
прокрадва се в стаята,
обгърната в тишина.

Една ръка протяга се в сумрака,
докосва нечия ръка,
усмихва се и пак заспива,
погалена от топлина.

Сърцето ù препуска,
прегърнато от обичта.
Душата ù пленена
отдъхва, че не е сама.

Докосната от любовта,
претъркулва се в кревата,
допира нечии бедра,
в захлас започва да целува.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Душата ù пленена
    отдъхва, че не е сама."

    Красиви думи!
    Дори да не си писала цяла вечност душата на поета винаги ще си остане душа на поет!
  • Благодарско , отдавна не съм писала и това са ми първите опити след дълго време
  • С поздрав! Хареса ми
Propuestas
: ??:??