Утрото събужда се в мъгла,
полазва улица невзрачна,
прокрадва се в стаята,
обгърната в тишина.
Една ръка протяга се в сумрака,
докосва нечия ръка,
усмихва се и пак заспива,
погалена от топлина.
Сърцето ù препуска,
прегърнато от обичта.
Душата ù пленена
отдъхва, че не е сама.
Докосната от любовта,
претъркулва се в кревата,
допира нечии бедра,
в захлас започва да целува.
© Галина Todos los derechos reservados
отдъхва, че не е сама."
Красиви думи!
Дори да не си писала цяла вечност душата на поета винаги ще си остане душа на поет!