Откъде се взе такава нескопосана?
Нали уж трябваше да е ураган?
А тя... Една недоспала и рошава,
преплита крака, все едно е пияна.

Свенливо ме гледа и кърши пръсти
и друг път е идвала, било за последно.
Уморена била вече от пътища
И се помоли до мен да приседне.

Разказа ми как се е измъчила,
как нозете и до кръв са я водили,
как сърцето ми все е заключено
и колко пъти от там съм я гонила.

Този път остани! Казвам и тихо,
а тя се разплака от щастие.
И от тогава не спя и се питам-
Защо от очите ми сълзите и капеха?