Любовта...
на С...
Аз често питам се: Какво е
тя Любовта?... Дали е вик
един, в Безкрайността разтворен,
или: Безкрайност само в миг?...
Не е ли като да запея,
а после да остана глух –
и ако спра смутен до Нея
блажен да спре и моят Дух!..
Да виждам само Красотата
(дори гневът да е красив!..),
о, Любовта е палав Вятър –
затичал се нетърпелив!...
Това са нощите безсънни
и незалязващи Луни,
и шепот във пътеки тъмни
с молбата: „Още остани!...“
И думите като Молитва
изричани във полуглас,
и всичко дето не отлитва,
и винаги си е до нас...
Това е чудното вълнение,
което като в Храм мълчи –
с красиво, нежно Откровение
на две уплашени очи...
Това са Образи любими
и укротени Ветрове;
о, то е: като: “Да те има...“
в това –“Да бъдеш или не!...“
Любов, бъди Благословена!...
Каквото и да си!...
Бъди:
една избухнала Вселена
събрана в нашите гърди!...
1982.
© Коста Качев Todos los derechos reservados