Аз не помня от колко години,
януари все сив и самотен е.
Умориха се старите зими,
също както мори ни живота.
И копнея със нова надежда,
пролетта, че отново ще ражда,
размразила душата ми - нежност,
дето днес е далечно-миражна...
Но отиде си с вятъра леден,
във незнайна за мене посока,
този порив отчаян, последен,
от смирен - да не ставам жесток. ...