Тъжен.
Малките ми очи са големи и черни.
Поели
отраженията на присмеха.
Сега. Само сега.
Ясни са
мъжете, които идват в малката ми стая.
Ясен е
времепрестоят им
под малкото ми бяло небе
(колко ли квадрата е стаята)
бяло...
Бяло ли казах?
Моят любим обича жълто.
Жълто.
Жлъчен сок.
Повръщали ли сте до жълто?
До изненадващо безкрайно
бездънно?
Стигаш края
и продължаваш,
защото край няма.
Топло е. Ще отворя
терасата.
Студено е. По-добре
да затворя.
Фъстъчка спи в коридора и сънува
Родерико...
А той е тъй близо...
От другата страна на мисълта...
"само секс".
5.11.2010.
© Милена Иванова Todos los derechos reservados