Любовта ме събуди тази сутрин.
Поръси ме с мисли за теб.
Отворих очи и стана ми ясно -
ти си близо, а уж толкоз далеч.
Протегнах ръка и слънцето фраснах,
после пратих луната да му лее куршум.
Ох, гадино, май по теб се прехласнах -
целувка ти пратих по морския шум.
Океанският бриз и полъх крайбрежен,
синьото слънце оттатък света.
Сърцето ти взех си в кутийка от нежност,
не дърпай нишките, да не се разплете.
Вятърът лае във грозната песен.
Прегърнах душата ти в плен на роса.
Кичур коса от ангел небесен
сложих в кутийката при твойто сърце.
От мисли за тебе доспа ми се вече.
И сънят ми те иска на гости за нощта.
Лягам си, че любовта ми свърши се вече.
Заспивам, за да посрещна с теб сутринта.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados