Любовта ми е като:

диря от хлебни трохи -

нетрайна;

ситен гергьовски дъждец -

суеверно важна;

магарешки бодил на коларски път -

не на място и газена;

трънче или бенка

на безименния ми пръст -

болчица и по рождение -

разпознаваема;

липса на местоимения -

 аз и ти,

на минало и бъдеще време;

утопия за безкрайни дни,

или нощи една в друга слени;

лудост, че си вечен и всемогъщ,

дори господар на съдбата,

само поискай - ще полетиш

отвъд синьото на мечтата.

Любовта ми е като:

коричката на хляба

и бялото на средата;

птица една в множеството

на ятото

към юга и пътя обратен.

Хвърля огъня в кладата,

скача с Ана на релсите.

Пише сури невнятни,

шепне нежни поеми.

Любовта ми е като...