Любовта ми е чакала теб…
единствено теб, скрита тук... в сърцето.
Живяла тихо в унес лелеян,
да те познае и като слънце засвети.
Любовта ми в съзерцание чисто
от дълбините незнайни изплувала,
да те следва приела безкористно
в езерото живот с теб да лудува.
Любовта ми с борбено право
завладява устоите твои...
раздаваща плодовете си щедро
не превѝ колене, не пожела да се моли.
Любовта ми... чиста сълза,
изкъпа душата ти цяла...
Без съмнение, без вина,
извиси се безупречна, млада.
Любовта ми е дарът за теб!
Припознат и очакван...
Чудна амфора пълна със мед,
сбрала в себе си цвета на зората!
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados