7 jul 2013, 12:13  

Любовта ми е паричка... 

  Poesía » Otra
595 0 8

Любовта ми е паричка на дъното на кладенец,

а аз - русалка - тъмноока, тъмнокоса,

и по камъчета бели във ръка с венец -

тичам... с пламнали очи и боса...

Тичам с вятъра, от облаците мамена,

гоня може би водата огнеструйна,

дето от морски бриз е нежно галена

и е във свойта младост жадно буйна...

Жадува тя, навярно, за някаква антика,

дали не иска моята паричка,

чието злато с девствен глас я вика

и моли те във името на всичко -

Теб, господар на царството подземно,

в морето на живота ми нерад -

паричката в сърцето мое бедно

вземи... Ти вече си богат!

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса !
  • Трябва да проверя в банката - дали вече не съм милионер!
  • Благодаря, Танче, Дани, Ели, Краси, Митко! Мите, това е едно от първите ми опити за стихоплетство...някъде 2001 съм го писала. Доста е недодялано, но въплъщава едни много съкровени моменти от детството ми. Мисля си, че има романтично звучене на още девствените ми прояви, но съм съгласна с теб, че не е много сполучливо. Благодаря за искрения коментар!
  • кладенче - венче? това рима ли трябва да е?... де го удряш, де се пука, ако мога така да се изразя...
    Хубава хрумка - лошо изпълнение...
  • Много стилна и фина игра с митологията,браво!
  • паричката в сърцето мое бедно
    вземи... Ти вече си богат!
    Аплодисменти!!!
  • Аплодисменти!
Propuestas
: ??:??