20 ago 2013, 20:47

Любовта на художника 

  Poesía » Otra
645 0 7

Ръката му палитрата отваря

и с цветовете четката се заиграва,

един копринен шал във бяло,

сред мислите му разпилени засиява.

От вятъра се вее размечтано, 

по раменете ù красиви пада

и ето, че косите се откриват,

лицето вижда - като за награда!

Предметите наоколо изчезват

и само тя остава там на кея,

ръката му не иска да го слуша -

извайва четката му само нея...

© Теодора Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??