Любовта не е задължение

Защо да казвам силни думи,

и теб ли да те заболи?

Не мога нищо аз от теб да искам,

избрах сърцето да мълчи!

Да обичам искам тайно,

не със отговор да ме сломиш.

И да крещя, че само тебе искам,

какво ли би могъл да промениш?!

Сърцето ми във теб се влюби,

твоето затвори се за мен.

И докато гледаше ме безразлично,

моят поглед не се отделяше от теб!

Сега мълча и няма начин,

да бъда искрена до край.

Но „Обичам те" ти шепне моето тяло

и ти го чуваш май!

Аз ще продължавам да отричам,

че чувството живее в мен.

Не искам да те лъжа, но ще е напразно,

а и ти ще бъдеш наранен.

Знам, че имам твоята подкрепа,

знам, че ме обичаш, може би като сестра.

Искаш да ми върнеш всичките услуги,

но не можеш да ми върнеш любовта!

Виновен, може би, ще се почувстваш,

ако кажа тези, моите слова.

Аз умирам, но не искам ти да страдаш,

така че предпочитам да мълча!

Две думи нищо не променят,

затова мълча сега.

Длъжник си ми, но как да ме обичаш,

задължение нима е любовта?!