Рисувам те.
Не както те виждат.
Нито както се виждаш.
Просто както Си.
Любовта няма очи.
За едно сърце и един щрих стига.
За твоето... не го намирам.
Така не се побираш.
Как се рисува необятност?!
Защото си навсякъде!
04.11.2016 20:00
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados