Любовта понякога просто горчи
Вече те няма! Сама съм, с бутилка в ръка
в поредната чаша уиски мъката да удавя,
трясъкът от затварянето на входната врата
ме тласка да пия още, и още, само да забравя.
Но как? Като всеки звук и мисъл ми припомнят
за пламенния поглед, за две изгарящи очи,
докато болката и тъгата в мен ми напомнят,
че макар и сладка, любовта понякога просто горчи.
Вече те няма! А сякаш непрестанно край мен си,
скрит във вещите, напоени с твоя аромат,
накъдето и да се обърна, във всичко все ти си, ...