Любовта - за себе си
Аз - изгубена - понякога,
не съм забравена - никога.
Живея при времето -
не като спомен студен.
Аз съм - сподавена болка,
от премълчавани викове.
Като нощ съм
и като дългия ден.
Лудостта съм,
онази, родила света.
Играя си с огъня,
дори със съдбата.
Никой не бяга
от моя плен,
а съм приятелка
на свободата.
Не може да намразите -
Мен.
Аз съм - вечната поданица
на Земята.
© Виолета Томова Todos los derechos reservados