Малко, черничко, мръсно и бързо,
търчи то, гледа, мечтае и се мае.
Бърза то с някой друг в друго село
така да си пограе, както то си знае.
С колелото то бърза - да я срещне и зърне.
Нищо че вече е късно звездата в принц да го превърне.
Нищо, че нищо от туй не ще му се сбъдне.
Той си бърза ето така - къде на лъжа, къде на игра.
Иска с нея пак да се рее,
да докосва нея и Венера, ръка за ръка.
Сънува си той отново съня, за люлката онази една,
за своята малка луда мечта: ...