danda (Даниела)
358 1120
3 ago 2010, 14:51

Люляково акостиране 

  Poesía » De amor
686 0 6

Тихомълком изплувам в прегръдката чужда

и по другите устни неизменно горя,

в нейното тяло сякаш своите корени пуснах,

в непознато докосване моите длани болят.

В нейния поглед като люляков дъжд акостирах,

във парфюма ù тежък, аз съм онзи нежен букет,

и след нея разпилените чувства във тебе събирам,

и подреждам ги бавно в тежко дишащ куплет.

Просто няма как от мен да избягаш -

и тъгата ти смугла ухае на мен.

Като вино тръпчиво сетивата разтапям

и сълза съм изплакана скришно в мъжкия ден.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??