22 sept 2008, 9:01

Магарешка любов 

  Poesía » De humor
978 0 13
Магарето пасеше си тревица,
завързано на дворния ни плет,
внезапно в бедната главица
родил се някакъв куплет.
Как влюбило се в магарица
красива, умна и добра
с крака на приказна царица,
на миска с дългите бедра.
Любов ли бе, да я опишеш?
Сърцето му заби във такт,
да беше я поне подушил
или по устните целунал пак.
Поема ли да и напише,
или пък песен посвети,
със тръни ли да я накичи,
или... да си пасе и си мълчи!?

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силна е магарешката любов! Тъй да знаеш!
  • Засмя ме Валка!!!
  • При мен винаги е пролетно!Поне се старая да не допускам други сезони.Най много да превали дъжд от време на време.

  • Усмихна ме!
  • хехе, да си мълчи по-добре ! :D
  • Сещам се май Вълчо!!!SOOOOOOS няма такова нещо.Просто хумор и добро настроение!
    А на всички дами благодаря!Радвам се,че успях да ви накарам да се усмихнете!Може би не пиша професионално,но това не ми е професия,просто разтоварвам и се забавлявам.Затова извинете ме,ако нещо не е както трябва.Обичкам ви!!!
  • Дали ще И се усладят бодлите,
    не знам... царица е - и мисля Не!
    Короната ще иска на главата
    да бъде златна, а не трънЕ.
    Ще може ли тоз Марко да набави
    нужният И царствен атрибут,
    или, видял че няма шанс, ще хукне,
    направил се на ял ни праз, ни лук?
    Усмивкееееееее!!!
  • Ухае ми на Любов!Поздравче!
  • знае ли се кое е по добро...
  • Ето един поздрав...

    Нищо,че съм Магарица,
    хареса ме Лъва.
    И напук на своята рода,
    ме поиска за жена.
    Решил бе твърдо да ме,
    превъзпита и сам да ми внуши:
    За да стана истинска лъвица
    трябва нещо в мене да се промени.
    Първо трябва... вървежа да оправя.
    По лъвски мъдро да мълча.
    Ината си,ако мога да забравя
    пред лъвове, с очи да не снова.
    Та мина време.Лъва събра рода.
    На пир с мезе и самоток.
    Да се похвали, как пък аз
    съм разбрала... урока му от раз.
    То беше пир,то беше чудо.
    А мене нещо ми призля.
    Без срам се разревах зловещо
    замятках къч и сеира... всеки ми видя.
    После хукнах като хала
    и всичко потроших...
    Абе,такава съм си -Магарица
    Не станах булчица -Лъвица.

    20.03.2006г

  • най-добре е да си пасе, и да си мълчи
    но пък магарешките бодили също са красиви
    Поздрав!
  • то тази дилема стои и пред нас-хората, ама идва един момент в който вече не може да се мълчи и се увеличава търсенето на стаи..ако се сещаш...
    поздрави за стиха, Валка!
    прегръдки сърдечни от вълчан!
  • Пред голяма дилема е това магаре.
    Ама що ли пък да си разваля рахатлъка?!
    Поздрав Валка, усмихна ме!
Propuestas
: ??:??