Имах приятел, който работеше в магазин за месо.
Хората поръчваха, а той раздаваше.
- За мен две вратни пържоли,
за мен половин килограм пилешко филе!
Мисълта ми беше...
Не можеше ли да се отвори магазин,
в който да се раздава любов, щастие, време?
Все едно отиваш да си купиш любимия шоколад
- Добър ден, половин килограм любов!
... Колко ви дължа?
© Константин Стефанов Todos los derechos reservados