Защо ли, с подозрение подмятат,
че аз допявам  чужди стихове?
Донесени от шепота на вятър,
с магичния език на богове.

Че те послания са от луната
и поздрав от далечните звезди...
Мелодия докосваща душата,
с бъбривите си влюбени стрели.

Че те са полъх звучен от гората,
шушукане на билки и треви...
Вълшебен аромат са от цветята,
нектар за медоносните пчели.

И нека с подозрение подмятат,
че аз допявам  чужди стихове.
Аз черпя думите от необята,
от извор чист, от снежни върхове.

Скорец със песен в росна утрин буди
природата, да ражда плодове.
И пърхат полудели пеперуди,
и плиска се сапфирено море...

Не са ли стиховете ми изпяти
от ехото на живата земя?
Стаен е в мен лиричен съзаклятник,
на който даже Господ завидя.