14 may 2024, 16:28

Магия 

  Poesía
137 1 4

Има мигове,

които стените попиват...

до капчица,

до звук,

до шепот,

до крясък.

В мазилката на времето крият

един единствен страх,

да се повторят

или преоткрият

с негодуващият си трясък.

Но, зная как

магията да сторя

и зрънцето съмнение отмия.

С четката любов разстилам

най-синята надежда своя,

която подари ми светлината,

с молитва тихичко кълни...

преди на някой да открия.

 

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??