Преплетените вени на града
тъмнеят сънено-асфалтни.
От стрехите
наднича тишина.
Луната спуска
плитки златни.
Земята даже
спря да се върти.
Застина в миг,
пред чудната магия.
Сърцето ми до твоето тупти
и с жадни устни страстно ме изпиваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.