Вървя аз бавно край брега на морето и отново замечтана гледам към залеза на небето, как бавно денят отстъпва на нощния мрак. Заслушана в чуващата се музика, чувам свирката на идващия влак. Но, уви, този път това не ме омайва, в сърцето ми някой тайничко се спотайва. Зад себе си усещам сянка и дишането спира за момент. В сърцето си усещам, че това си ти, но ние сме скарани, нали!? Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" - и душата ми в тялото се свива. Обръщам се и виждам познатия до болка силует и мисля: "Да го забравя ще ми трябва нечовешка сила." А той отново ме моли за прошка с мили думи и някаква искрица проблесна помежду ни. И нали очите винаги издават и обичта в сърцето най-точно изразяват, не лъже той, ми казват те, прости му и всичко забрави. И сякаш залезът със своята магия свята събира влюбените на земята. Зная аз, уверена сега, че по брега не ще вървя сама. "Не ще се спираме ний пред нищо вече." - тез нежни думи той изрече. И сякаш залезът със своята магия, разпали пак в сърцата ни стихия.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
добре дошла, Биляна.
с обич.