22 ene 2008, 11:29

Магията на залеза 

  Poesía » De amor
696 0 4
Вървя аз бавно край брега на морето
и отново замечтана гледам към залеза на небето,
как бавно денят отстъпва на нощния мрак.
Заслушана в чуващата се музика, чувам свирката на идващия влак.
Но, уви, този път това не ме омайва,
в сърцето ми някой тайничко се спотайва.
Зад себе си усещам сянка
и дишането спира за момент.
В сърцето си усещам, че това си ти,
но ние сме скарани, нали!?
Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
и душата ми в тялото се свива.
Обръщам се и виждам познатия до болка силует
и мисля: "Да го забравя ще ми трябва нечовешка сила."
А той отново ме моли за прошка с мили думи
и някаква искрица проблесна помежду ни.
И нали очите винаги издават
и обичта в сърцето най-точно изразяват,

не лъже той, ми казват те,

прости му и всичко забрави.
И сякаш залезът със своята магия свята

събира влюбените на земята.
Зная аз, уверена сега,
че по брега не ще вървя сама.
"Не ще се спираме ний пред нищо вече." -
тез нежни думи той изрече.
И сякаш залезът със своята магия,
разпали пак в сърцата ни стихия.

© Биляна Желязкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • приказно...!
    добре дошла, Биляна.
    с обич.
  • Хареса ми!Поздравления!!!
  • Добре дошла о ит мен...
  • Добре дошла мила Биляна!

    "Нежен глас ми казва: "Обърни се, мила!" -
    и душата ми в тялото се свива.
    Обръщам се и виждам познатия до болка силует" - Изтръпнах, прекрасно е..

    Поздравявам те за първия ти стих, много ми хареса!!!
Propuestas
: ??:??