Магьосница

1 oct 2006, 20:41

Poesía

887 0 8

Изпълвам тишината
на кроткото ти съществуване
с болезнени следи от нокти диви.
Изцапвам бялата риза
на твоето утро...
Как можем да бъдем щастливи!
Като тъмна сянка
над твойто сияние
падам
и те угасвам.
И си тръгвам от тебе -
без покаяние... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Магьосница

Искате да прочетете повече?

Propuestas