22 jun 2017, 9:06

Май прегръщала ме е сирена 

  Poesía
525 0 12

Уморено утро деня ми събужда.

Мътен поглед навънка поглежда.

Ден като ден. Съвсем обикновен,

опънал се е надълго пред мен.

Прегръщам любовно чаша кафе.

План велик в главата ми расте...

Но съм толкоз уморена, че

не мога да помръдна и босото краче.

Нали е утро? И нощта бе тук?

Нали ми даде тишина и сън без звук?

Защо съм скапана и уморена?

Май прегръщала ме е сирена!

Изпила ми е силата докрай!

Моля те, кафенце! Силица ми дай!

 

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хаха, всички разчитаме на кафето да ни спаси рано сутрин Поздрав за веселота стихче!
  • Много е хубавко! И ми дойде добре със сутрешното кафе
  • Само с кафенце разполагам.... пък и.... Не се сещам за друго в момента.... Мммммм....
  • Хареса ми, Марги! А кафенцето е много хубаво нещо, но не винаги помага Поздрави и от мен!
  • Хахахха... Как разбра? Между другото, явно силата ми е много хубава, много сладка, защото сирената пак ми е била на гости. Събудих се, а краката ми треперят от немощ. Изпих си кафето - не действа. Май ще ми трябва още едно! Но, така е в края на месеца. Скоро сирената ще е сита!
  • Имаш ясновидски способности! Поздравления, Марги! 😃
  • Уморена, но с планове в главата...
    По-важното е духът да е бодър.
    Усмивки!
  • Слушам и изпълнявам! Целувки!
  • Ако не стане с едно, изпий две и ще си като нова! Поздрави, Марго!
  • И аз съм любопитна.
  • Самодиви, сирени... очаквам с интерес следващия персонаж . Какъв ли ще е той/тя ?
    В дъното на чашата може и да му видиш образа . Поздравче!
Propuestas
: ??:??