Ето ме, родих се, майчице,
на тази толкоз хубава земя,
разрязах с писък тишината,
оставих кървава следа.
За първи път ме гушна и целуна
с молитва блага нежно ме дари,
да живея и след себе си оставя,
светли непорочни бъднини...
Да следвам смело аз завета
на безстрашливите ми деди,
да браня род и моята родина,
да бъдат светли земни дни...
И когато в лоното си прибере ме
след минали години вечността,
ще бъда чист пред Бога и света
с раздадена на хората душа..
© Боян Дочев Todos los derechos reservados