Майчина сълза
(по Ангел Каралийчев)
Дребен есенен дъжд заваля, жълт листакът в градината светна,
едър грозд пак лозата наля, морав цвят на димитровче трепна
над покритото с шума гърне, дето сгушена мъничка птичка,
с разтуптяно от болка сърце бе притихнала в мъка самичка.
Отлетяха далече на юг две сестричета с гушчици бели,
опустя оня весел капчук, що ехтеше от майчини трели.
Нощ се спусна и вятър задуха, а сиротното пиле проплака:
— Мила мамо, диря утеха, кой сега ще ме пази във мрака?
То си спомни за онзи пожар, що внезапно в къщата лумна
и за страшната, съскаща жар, и за ужаса – болка безумна, ...