---
Ти сляпо ме избра сред гени дъщерни,
износи ме и скри от всичко хулно.
Поднесе ми небе, земя и къща,
бе първия душевен прощъпулник.
Ти никога пред мен не се запита
за смисъла на точно този жребий.
Днес вярата, че съм до теб, крепи те.
Аз също безрезервно вярвам в тебе!
В ръцете ти подслон намират вечен
и пристанът след път, брашното, хлябът.
Най-силна си, когато с нечовечност ...