МАЙКА
Защо навела си глава?
Защо седиш сама?
По бузата ти спуска се
сълза
и глас далечен чуваш.
Поглеждаш през прозореца
с надежда.
Небето е оловно, дъжд вали.
Далече е детето и тебе много
те боли.
Със всяка капка дъжд години
преминават
и виждаш как синчето ти
расте -
сега е мъж голям,
светът далечен го зове.
Научи го бъде силен, смел
и истински свободен.
А днес се чувстваш мъничко
сама. Защо?
И капчица от дъжд по бузата ти
ли се спуска
или е мъничка сълза?
Недей да плачеш, майко!
Докато живо е сърцето
и може да боли
там в него ще живее и детето...
Сълзите майчини кой вижда ?
Кой може да измери любовта?
Дъждът ще си вали, а там,
в сърцето,
една сълза ще грее като
мъничка звезда.
© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados