28 sept 2008, 10:02

"Майката на скитника" 

  Poesía
543 0 2
Дъждът отдавна беше спрял.
И грееше прекрасно жълто слънце.
Вятърът шепнеше загадъчност.
По безкрайните улици се сипеше детски смях.
Букет от прекрасни мисли летеше,
носен от първите лястовички.
Небето беше мастилено синьо, животът - розов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??