Животът често тъй ни изненадва
и пълни с обич нашите сърца.
Но често нищо друго не ни радва
тъй, както появата на нашите деца.
Със трепет всеки ден се взираш
и търсиш знаците безчет.
Изненадващо за себе си откриваш,
че гледаш всички с топъл поглед.
В коремчето ти то расте щастливо
и рита давайки ти нежен знак.
А ти си мислиш колебливо -
"С ръка ли удря, или с крак?"
Представяш си деня, във който
ще го прегърнеш и докоснеш. Знай,
от любов сърцето ще прелива
и ще изпълни света ти докрай.
Очаквахме ний нашите мъници
и заедно трептяхме в тези мигове.
Дойдоха като ято птици,
родиха се хиляди светове.
И майки - нежни, всеотдайни,
тук сбираме се всеки миг,
за да разкажем за малките си тайни
и да покажем най-големия си подвиг.
© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados