Майко, майко невинна,
би ли понесла чуждо дете като свое?
Както Господ е кръстил теб –
всепрощаващ, безмълвен, покоен...
Както аз те посрещнах – пречистена в чужда утроба,
и с любов победих завистта, похотливата злоба.
Майко, майко невинна.
Ще изпратиш съдбата във стара двуколка
надалеч да изхвърли срама, нежалимата болка.
Капка бяла роса по страните свенливо се стича...
Прости ми,
прости, че толкова исках да ме обичаш...