С тъмни краски натежа небето
толкова, че цял ден плака днеска.
Със мъката своя бе тъй заето,
че не забеляза светлинната магична фреска.
Не видя и на гълъбите влажната перушина,
на глухарчетата мокрите коси подмина.
Едрите му сълзи целия град измиха...
Едни по прозорците забарабаниха,
други дълбоко в почвата попиха,
а трети в многоцветен сърп над земята се извиха.
Чадърът ми ребра изпъна наперен и важен
и закачливо на дъгата намигна.
С поглед облакът го стрелна угрижен
и отново с бистри сълзи изригна.
И потече пак реката небесна,
да напои и душите ни дъждът днес поиска.
Някъде далеч ярка светкавица блесна,
докато на запад тайно залязваше диска.
ЗримА
© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados