6 may 2009, 15:15

Макар да знам, че там ще изгоря... 

  Poesía » De amor
1501 0 34
Макар да знам, че там ще изгоря
Душата ми тъй дълго беше пуста
с увиснали, простреляни мечти,
дълбоко скрити, поругани чувства
и думи неизречени, почти...
Сега стоиш на прага – като песен,
проникваща през всички сетива,
поглеждаш ме и нежен, и унесен,
прошепваш ми забравени слова.
Надежда скрита плахо се прокрадва,
открехвайки врата за любовта.
Така е трудно пак да ти повярвам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??