Обичта, макар и невзаимна,
Буреноснодълговечна и горчива,
Иска за последно да ѝ кимна,
Че да се сбогува с мен с „Недей унива!“.
А пък аз, за да не я раня, ѝ изпълнявам
Мигом... Мълком чинно и това ще сторя;
Тя - тъгата в мен, ми шепне: „С теб се забавлявам! -
Ей, не рухвай! Вярвай! - Аз съм твоята опора!“
© Стоян Минев Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »