9 jun 2005, 7:28

Макар и неправдоподобно 

  Poesía
804 0 2
В неравноделния ритъм на сърцето
оголеният скелет
на живота
намята овехтялата си дреха...
Побирам се в безименното време
като присъствие,
което изтънява,
но във уюта му не се осъществявам!
По тихите площади преминавам
и нося силата
на изворния водоскок .
На капчици докрай се разпилявам! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??