По пътека, отрупана със рози,

с бавна стъпка аз вървя…

А около мен пеперуди боси,

карат ме с тях нависоко да летя…

Достигнах залеза самотен,

разливащ се в душата ми като сълза…

Намерих своя бряг златен,

откъснах се в сърцето ти… като мечта!

Сливаща се с неизвестното във мрака,

носеща със себе си любовта…

Копнеейки със сърце, което тебе чака,

за да ти покаже колко пъстра е страстта!

Сега, люлеейки се на тази люлка,

подпрях на твоето рамо аз глава…

И трепна малката светулка,

с теб съм… макар на края на света!