Страхливците не могат да обичат,
но дават обещания добри.
На незададени въпроси отговарят
и ловко свалят паднали звезди.
Страхливците говорят и си вярват -
те разказвачи са добри.
Със думите си често рани правят -
по-важно е, че тях не ги боли.
За бъдещето планове чертаят,
но отбелязват в него само "Аз".
"Ако" в началото на изречението слагат
и щипка твърдост във страхливия си глас.
Те кланят се на думата "причина" -
коляно бият като пред иконостас
и на богинята Причина в жертва дават
от някой безрезервно подарена страст.
... Страхливците изкуствено живеят.
Присвиват се в бронирания си калъп.
Собственоръчно и усърдно го пристягат
с последни сили... докато се задушат.
© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados