Макове садя
 

От лъкатушене пътят май се губи
от стъпките със стари правила. 
Мислих, че за малко се изгубих -

едва ли не, че грешка съм била. 

Дали поклащах устоите ти в дните,
или мечти от макове садях? 
Цъфтяха радостно в очите ми
от чистото обичане! Не спрях! 

Да остана ли, като нежен повей
пак във твоите дни, или да тръгна
през полето на търсенето ново, 
без нищо в теб да преобърна?

И някъде напред да спра за малко, 
да те почакам, кога и аз не знам!? 
Поле от макове не вехне жалко.
Има топла обич и в бъдещето там!