(последствия от ... "Мале сине ...")
Снощи майка ти дома дохожда
не бе вайкане, не бе лоша дума
аз била съм те омаяла нарежда
хиляда приказки ми тя издума,
а аз и рекох, че имам мъж голям
титан, а не мамино синче, нали,
ама кажи ми как не я е срам?
И стига все мълча, проговори.
Сега то таковата, ми тя, ми ти
и то аз понеже , щото, ми нали
не знам тя какво толкова гълчи
ама и ти, поне малко си мълчи.
(а)
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Поздрав и усмивка.