( да се чете гневно и жално ...
ама ако може и с усмивка :) )
Сине майчин, дойди при мен
виж се какъв си се окепазил,
един левент бе и така стъкмен
как, мале, само си се занемарил…
ъм тая пущина не те поглежда,
рожбо мила, колко си изкокалял!
Въй, милото ми, то си не дояжда,
истинска гозба скоро не си ял,
щото оназ акъла ти така оплете:
една усмивка и взе че и пристана ...