„Малка култура”

След кратък разговор с Виена, рано сутринта,

и размисъл, за нея, вчера вечерта,

реших да се разходя аз по клавиатурата

и да си кажа всичко за културата.

Есенции, на първо време, в моята глава се появяват.

Ще трябва някак си от там те да се дянат

и мисли чисти, необременени да ги заменят,

та нещо просто те да сътворят.

Заведох аз детенце малко с мене вчера

на парти, то да ми реши проблема.

Разхождах се със него и го запознавах

с „културните дейци”, а прости хора подминавах.

След първия деец детето ме запита:

Защо тоз чичко тъй назад залита?

Аз пробвах се за алкохола да му обясня.

За ползите от него, а също и вреда.

То каза ми, че много му се пишка, чак трепери.

Заведох го в кенефа, а там човек с очи като фенери.

Попита ме след тва детенцето за този феномен.

Разказах му за джойнта... Айде, тръгвай с мен!

И тръгна с мен, но спря се то почти веднага.

Той дума чу в тълпата и ме погледна с изненада.

Не бе ли забранено - пита то - и грозно

таз дума да се казва пред хора и помпозно?

Тук, някак си, се аз почуствах затруднен.

Помислих малко... по-скоро омърсен

от това, че не мога да обясня

на малкото дете една псувня.

Тя бе насочена безгрижно, сигурно даже и с насмешка,

ала детето ме запита, и бе т’ва реакция човешка.

Замислих се аз за проблема и сините стени

и някак си от всичките страни се яростно посипаха псувни.

Запуших аз ушите на малкото детенце

и казах му да палим, да не подава ушенце.

Излязохме навън и докато си то ядеше Мурата,

реших да не пробвам да се занимавам със културата.