Малка нощна музика сме ний сега,
от арфа тънкострунна с дует на две сърца.
Пред нас, обляни в лунна светлина,
два лебеда танцуват страстно в белота.
Езерото, блестящо и потайно,
в бавен ритъм поклаща се омайно.
Разтапяме се от нежност във нощта.
Ти си отблясъкът на сияйната луна.
Аз съм езерото пълно със вълшебства.
Някой със сребърни милувки ми нашепва:
Искам във дълбините да се потопя.
Рояк безброй сърца-светулки долетя ...