Веднъж попитах красотата.
- Къде си?
- Как къде?
-До теб, не ме ли виждаш? - обидено ми отговори.
- А може ли да си направя плюшено мече?
- Разбира се, че може - ми отвърна и ми се отдаде цялата.
Сега понякога си правя плюшено мече.
Лягям си, щастлив като дете.
Прeгърнал красотата...
© Георги Колев Todos los derechos reservados