6 oct 2008, 9:02

малка приказка за (с) красотата 

  Poesía
670 0 11

Веднъж попитах красотата.

- Къде си?

- Как къде?

-До теб, не ме ли виждаш? - обидено ми отговори.

- А може ли да си направя плюшено мече?

- Разбира се, че може - ми отвърна и ми се отдаде цялата.

Сега понякога си правя плюшено мече.

Лягям си, щастлив като дете.

Прeгърнал красотата...

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??