Хайде, давай - слагай маската
и да си поиграем с нашата съдба...
Та в това сме най-добри - вършим чудеса!
Ледения принц - отново вземаш неговата роля,
а мойта, подобна на малката Кибритопродавачка -
тъжна, изгубена, сама...
Крача боса по снега,
до тебе да се добера.
Тялото ми е сковано от студа,
но топли ме за теб една мечта...
Протягам замръзналата си ръка,
за да ме издърпаш, да ме стоплиш с нежността,
наместо туй ти примамваш ме с усмивка блага
и аз с последни сили до теб изкачвам се сама...
Целувам топлите ти устни,
за да разтопиш мойте от леда;
целувам те, а ти ме сграбчваш
и хвърляш ме зад огромна ледена стена...
Странно - паднах от високо, но по тялото
ми няма и една синина.
Ти ме питаш: "Защо тогаз е таз сълза?".
Сълза, проронена в името на любовта;
сълза, погалила леда,
а после вледенила се и тя.
Туй за теб е непознато,
но, ето, виж мен - пленница на твойта студенина,
мъченица на безграничната ти суета,
жертва на гардостта...
А сега по-добре се обърни,
докато всичко в мен не се вледени,
а после ледения ми силует на мънички пърченца счупи
и по света ги разпръсни...
Разпръсни ме, за да не се родя на твоите очи
като болезнени сълзи;
разпръсни ме, иначе спомена за мен ледената ти крепост ще разруши;
разпръсни ме, прогони ме,
за да не се върна - тогава ще те заболи!...
© Усмивка Todos los derechos reservados