ninasar (Nina Sarieva)
251 2002
21 ene 2022, 18:01

Малката русалка 

  Poesía » Otra
291 2 4

Стига вече сънува вълни

и русалки красиви в морето,

а опитай се пак да заспиш,

не е време за приказки, ето

 

уморена си, гледаш едва,

а говориш ми сякаш си малка,

не приемаш сериозно света,

искаш само да бъдеш русалка.

 

Но ти знаеш, не могат горките

да живеят сред хората в грях,

нямат глас, а пък само очите

ги издават, че тръпнат от страх

 

да не ги разпознаят и върнат

във водата, от скръб разлюляна.

Любовта е докрай безразсъдна,

ще остане от тях само пяна.

 

Пак не слушаш, къде си сега?

Злата вещица ли те омагьоса

и открадна с отвара гласа,

да не чуват когато се молиш

 

за любов и щастлива съдба

и живот пълен с хубости земни?

Мое мило момиче, ела,

не изчезвай в морето безследно.

 

Ти самата си просто любов,

ценен бисер се крие в душата ти.

Ще се срещнете, щом е готов

да те види такава, каквато си!

 

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че се отби, Деа!
  • Много е хубаво!
  • Милена, много ти благодаря за коментара! Така е, трябва да се обичаме,такива каквито сме и да не се променяме, само за да се харесаме на някого, защото вече няма да сме истински.
  • Обичам приказката "Малката русалка" на Андерсен. Хубаво си го написала
    "Ти самата си просто любов,
    ценен бисер се крие в душата ти.
    Ще се срещнете, щом е готов
    да те види такава, каквато си!"!
    Това си е малък поетичен трактат за любовта, в който най-важното е, че ще те обичат такъв какъвто си и няма нужда да си измисляш красоти, добродетели и преимущества. Защото ценността ти извира от любовта, за която си безценен, единствен и незаменим
Propuestas
: ??:??