Умират лъчите, залезите студено кървят,
заспиват мъглите, вълните не могат да спрат,
морето се вълнува, денят си отива,
слънцето сънно отпуснато, последни глътки отпива.
Някъде плаче дете,
чува се вик на жена,
къде си, къде, о, мое море,
къде е пенливата синя вода?
Заспивам. Ден вече няма.
Политам. Само нощта на Земята остана.
В калта убити без жал моите мисли лежат,
за какво са – без смисъл да летят?? ...