IvPif (Мари Пиф)
54 22
16 jul 2007, 12:29

Малки прозрения 

  Poesía
1467 0 3

Малки прозрения

Банално е да пееш за любов,
за мъката, за тежките раздели.
Чувства всякакви бушуват в теб -
от първата ти глътка въздух са поели.

Боли, нали? И мен ме е боляло,
и още много други като нас.
Макар сърцето от обида да е занемяло,
то още може да запее с меден глас.

И малките неща недей пропускай
край тебе да преминат без следа.
За миг във шепота им се заслушай,
за да дочуеш как се раждат чудеса.

Смисъл не търси във всичко.
Тъгата днешна, утре ще е остаряла.
Повече боли да разбереш накрая,
че си била щастлива, а не си разбрала.

© Мари Пиф Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ТЪГАТА Е ЕСЕНЦИЯТА НА ЩАСТИЕТО,ИВ.
    А казват че всеки е нещастен по своему.И макар да знаеш че болката с времето отшумява,едва ли много ти помата в конкретния момент - така че за жалост никой не е застрахован от тази "баналност".
    И наче стиха е позитивен и ми харесва като идея.
  • Малки ли...големи прозрения са, щом са свързани със щастието,
    БРАВО!!!Поздрав!!!
  • БРАВО!!!
Propuestas
: ??:??