Малките неща
Колко малко е нужно, на човек за да бъде щастлив.
Колко малко го прави нещастник голям.
Само дума и става дворянин и крал.
Само дума и пада в прахта покосен.
С колко радост дарява света,
щом почувства греховната ласка в ноща!
Колко болка разпръсква сега
тъжна майка със свита душа.
Кокло малко е нужно и грейва тя пак!
щом се срещне с сина си мъничък юнак!
Колко малко...
Колко малко.. И толкова много!
Дай любов и любов получи!
Колко малко е нужно на нас...
да на теб и на мен и на нашия враг,
да почувства доброто и да стане добър!
Любовта да познае и любов да дари!
Колко малка си ти, но достатъчна май
Да почувствам любов и отвърна и знай!
И сега аз дарявам на теб...
И добро и любов, породени от твойто добро,
и от твоята чиста любов!
На моята муза Марти !
23.10.2004
5 часа и 6 минути
© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados